Танго нуево

В началото на ХIХ век тангото бързо покорява Европа. Тангоманията, започнала в Париж, се прехвърля в Лондон и Ню Йорк. В световните столици се откриват салони за танго, яркооранжевият цвят излиза на мода, а парижките дизайнери създават модна линия с името на новия танц.
Много важна роля за популяризирането на тангото има аржентинският композитор Астор Пиацола. През 60-те години на миналия век той поставя началото на голямото преобразуване на тангото, на което посвещава 50 години от своя живот. Тангото се обогатява с класическата полифония, джаз хармонии и излиза от танцовите салони, за да се превърне в сериозна музика, т. нар. танго нуево - стил, насочен предимно към слушателите, а не към танцьорите. Благодарение на Астор Пиацола отнасят танго нуево към един от стиловете в джаза, развиващи се в руслото на латиноамериканския джаз.
Спорът между Аржентина и Уругвай за авторството на тангото, който продължава десетилетия, много напомня на спора на ирландците и шотландците за патента върху уискито.



{START_COUNTER}